Копришки гайди и гайдари.

В Копривщица, откато се помни, не е имало гъдулари. Вместо гъдулка предпочитан солов и главно съпроводен инструмент тук  е била и е още гайдата. Презъ време на икономическия и културен разцвет на градеца, от началото на миналия век до освобождението, гайдата е била затъмнена от циганите цигулари, които, подушвайки забогатяването на копришките джелепи и бегликчии, се настанили на постоянно местожителство в града и били дълго време предпочитани свирци и певци по сватби и веселби. Изместена от пришълците, гайдата намирала прием само по веселби и сватби. Днес, когато богатите години на градеца с отдавна минали и жителите на Копривщица са заживели своя някогашен пастирско земледелски живот, гайдата заема пак почетно място в живота на копривщени.

Професионалисти гайдари в Копривщица не е имало. Гайдари са били обикновено овчарите. Помнят се имената на гайдарите любители- Недельо Самодивек, Дончо Лудов и дедо Михальо. Първиятъ гайдар и професионалист бил дедо Делко Разложков, починалъ 78 годишенъ преди три години. В града и съседните села не е ставала сватба без него. Той е бил много добър певец и духовитъ импровизатор на песни. Сега в Коприщица има трима гайдари, негови ученици.

Копрившките гайдари са добри певци. Затова и тамошните гайди са винаги каба-низки. Само дедо Михальо не е пеел и неговата гайда била джура-висока, като шопските. Все поради това, че копришките , гайдари са и добри певци, гайдите им имат големи мехове, за да могат да издържатъ леко на съпровода. Меховете правягь от кожата на едногодишна коза-дзизарка, която не се е козила. За целта предпочитатъ най вече рижа коза, може и бела, но в никой случай черна. Черната правела гласа на гайдата глух. Когато на гайдата връзват нов мех, два три дни свирят без да мажат меха. После го мажат със смес от растително масло и оцет по равни части. Долния край на меха набират навътре на връвь, стягат го и завързват яко връвта.

Дървените части — гайдуница, ручало, пухалек и главини правят от сухо сливово дърво (обр. 4). ГлавинигЬ на ручалото и пухалека

се връзватъ докато меха не е обърнат. Само роговата главина (обр. 62 и 4в) на гайдуницата се връзва на обърнатъ мех, така че краят на меха остава отгоре.

Гайдуницата на копришките гайди е дълга 22*5 см. (Обр. 5,). Има осем дупки. Най горната, седмата от лицевата страна, е най малката. Наричатъ я „мърмъррец”. (Обр. 6д). В нея прикрепят тънка металическа или от кокошо перце цевичка, която достига близо до отвора на изрязаната срещу мърмъреца налцова дупка. (Обр. 64). От задната страна, и долния край па гайдуницата, между втора и трета дупка, пробиват дупка, наречена дяволска дупка. (Обр. 47) Тя бива 4 обикновено запушена съ восъкъ. Отварятъ я но малко когато първа дупка не се сгласява добре с останалите. Най вече тя служи при подигане гласа на гайдата. Гласа на гайдата повишават, като изтеглят.

Гласътъ на копришките гайди е плътен, мек и приятен. Самите копришки гайдари, ако и да са любители, са много добри майстори на свирене и възпроизвеждат на своите гайди всички възможни по тоналност народни песни и свирни.

Копришките гайдари имат голема заслуга за запазване песенното богатство на градеца. Те пеят хубави варианти на Крали-Марковски и други юнашки песни, както и годежни, сватбарски, седенкарски, хороводни, та и коледарски песни. В Коприщица коледуването е отдавна забравен обичай. Коледните песни обаче са, запазени. Най вече юнашките коледарски песни. Характерните припеви на някои от тех са изоставени и гайдарите ги пеят наред с други песни на гуляи по кръчмите. Знаят обаче, че с коледарски песни. Младе¬жите пък пренасят научените от гайдарите коледни песни по седенките.

Специална заслуга на копришките гайдари е и запазване на копришките хороводни песни, докато в други крайща песните се изоставят все повече и повече и отстъпват на хора със свирки.

Копришките гайдари певци пеят на хорото, а покрай тех запяват и играчите. Така традицията да се играе хоро на песен в Копривщица е добре запазена, а покрай това и хороводните песни. Като изсвирят основната мелодия на хороводната песен, гайдарите развиват, както сами казват, всеки по свой вкус хората. Синът на дедо Разложко, Кунчо, най добрия днес копришки гайдар,свири хороводните песни „Не бой са, Радо мари, отъ кърджалие, / Че кърджалия война не води” и „А че кой беше Цонинъ баща / Дето Цона не доежди” по следния начин:

 

НОТИТЕ

Гайдуницата връзват за шийника на меха, ручалото на левия крак, пухалека на десния. Докато са нови, дървените части мажат с растително масло.

Пискуните правят от бъз самите гайдари. Горния им край затварят с восък или дървена запушалчица. Не ги лепят с нищо. За свирене с години 5—6 години. Пискунът на гайдуницата е дълъг 6 см., а на ручалото 11 см. (Обр. 6, и 82).

По желание копришкитее гайдари повишават и понижават гласа на гайдата с половинъ тон. По тоя начин се получават гайди с ручала Аз и В и гайдуници ез2 и Г2. При по голямо повишение или понижение гайдата звучи вече разгласено.

Ручалото правят от три части, наречени ставове. Сгласено с гайдуницата за свирене, ручалото е дълго 69’5 (Обр. 52 и 7).

Меха надуват с. уста. В Копривщица духалото наричат „пухалек”. (Обр. 43). На вътрешния му край прикрепят мешинка-клапа, да запира въздуха в меха.

Надлъжният пробив на дървените части наричат, „мушек”. (Обр. 60 и 7Д